Вечната истина за образователнатата „кулинария“
Факт е първото Национално външно оценяване за десетокласниците. Въпреки деветмесечната изолираност на учениците, започнала от март 2020! Въпреки анулацията му през 2020 година! Въпреки мненията и на учители, и на националния омбудсман. Въпреки оповестения модел - най-вече!
Хубава работа, но българска...
А. НВО стартира с текст 1, на който десетокласникът би трябвало да направи обобщение съгласно въпрос 23, който е... ПОСЛЕДЕН!
Б. Тестологията споделя, че въпросите в един тест се задават САМО еднотипно - да вземем за пример, не се смесват въпроси, търсещи отговор „ НЕ “ с такива, които изискват отговор за действителен смисъл.
В. Прекият въпрос, обвързван със познания по български език, е единствено един, четвърти, като той не ревизира умения, а е ненужно и по тази причина нездравословно научен. Така тазгодишното НВО изцяло обезмисля часовете по български език в първи гимназиален стадий, а значи - и учебниците, и труда на създателите им, и на образователните стратегии...
Г. 15 въпрос съставлява четири неточности, съгласно мен, по едно и също време, тъй като ученикът от нашия цифров век би трябвало:
1. да знае смисъла на архаичната, старобългарска по генезис, дума „ конец “
2. да не се обърка с „ влакно за шиене “, тъй като старобългарският не е му е майчин
3. да интерпретира (което постоянно е субективно) художествения и смисъл и
4. формулировките в отговор „ б “ и „ в “ носят еднакъв смисъл
Така стигаме до смисъла на изпита по БЕЛ в края на първи гимназиален стадий. НВО на 10 кл. служи за:
„ премерване на... “ – всеки може да прочете по български дългите формулировки в Закона за предучилищното и учебното образование и Наредбата за оценяваневписване в свидетелството, с което САМО учениците от обединените учебни заведения ще продължат във втори гимназиален стадий. Но даже да имат 0 т., те отново могат да станат единайсетокласници. За мързеливите възпитаници, които имат упоритостта само да си вземат „ тапията “, двата изпита нямат никакво значение.Ориентация на учителите и учениците за качеството на положените старания
Всъщност, най-съществен е смисълът на този изпит за учениците, които съзнателно, интелигентно и дисциплинирано са се подготвяли дълги месеци. Защото изпитът ПРЯКО И ДЪЛБОКО ВЛИЯЕ НА ЛИЧНОСТНОТО ИМ САМОЧУВСТВИЕ! И те още на 25.06. започнаха да задават същинските, същностните въпроси. Те търсят смисъла и на дилемите в изпита, и на другия брой точки на другите задания.
Няколко азбучни въпроси към „ чистата съвест “ на академичните фундаменталисти:
А. Защо въпрос 6 носи най-много 3 точки, а въпрос 11 - 2 и в случай че думите на десетокласника са точно „ свои “, т.е., негови, само че не съответстват с примерните отговори, те ще получат ли максимума точки? Международната стратегия PISA има значителен свитък с инструкции за оценяване на ученическите отговори...
Б. Защо въпрос 11 изисква „ разпъване на локуми “, както се мислеше за интерпретацията на художествената литература преди години, а не „ мотив “, който е субективната интерпретация на ученика, само че не и на проверителя?
В. Защо въпрос 13 си разрешава да употребява прочувствено – разговорната подготовка „ жалки “, като тази свърхсубективност продължава и в дадените отговори?
Г. Защо таблицата преди 5 и 6 въпрос наподобява противоречива и смислово, и графично, тъкмо както декларираният най-много точки, с които ще се правят оценка отговорите?
Д. Защо липсва ясна диференциация в отговорите на въпрос 7?
Е. Защо българският десетокласник би трябвало да знае смисъла на непознатата дума „ пренебрегвам “?
Ж. Защо могат да са правилни „ в “ и „ г “ във въпрос 10?
З. Защо единствено с две точки се прави оценка правилният отговор на въпрос 18?
И. Защо търсените два контрааргумента във въпрос 20, представляващи субективна персонална оценка, може да бъде точково „ неглижирана “?
Й. Защо няма задача за писане на заявление, например, което е належащо умеене за всеки човек?
К. Защо във въпрос 22 има неприемливо разбъркване на неточности от езиковедски и литературоведски темперамент?
К. Как може да се избере от интелигентните и амбициозни възпитаници една от тематиките и да се напишат единствено 3-4 фрази по философско- етичните „ Цената на чистата съвест “ и... „ Вечната истина “?
Втората тематика, както и огромна част от въпросите и методиката на оценяване в неточно и свръхсубективно направения формат на НВО по БЕЛ тази година, показаха големия контрастност сред двата свята - в единия живеят учителите и учениците в гимназиите, а в другия – анонимните университетски фундаменталисти. В първия, действителния свят учителите желаеме да научим младите българските жители да изричат персонално мнение по цивилен и морални въпроси, да намират точните обстоятелства, а не подправените вести. Да търсят причини за своите тези и да почитат контрааргументите на инакомислещите. Да схващат, а след това да харесват или не романи, филми или пиеси. Във втория свят би трябвало да се познава същността на настоящето българско общество, средношколците и учебното заведение! Във втория свят филологичното въображение би трябвало да обуздава „ хоризонтите на упованията “ си и, бидейки задоволително задълбочено академично, да отработи безполезното „ дървено философстване “, като рационализира прагматичността на проблемите.
Другото е безнаказаност по отношение на съвсем 50 000 български фамилии, които болеят за десетокласниците си. Безотговорно е претенциозно, маниерно и високомерно да се въздейства върху самооценката на седемнайсетгодишните българчета единствено две години преди явяването им на изпитите им за зрялост, матурите! Прилагателните в последното ми изречение са професионална интерпретация на тазгодишния формат на НВО за 10 кл.
Хубава работа, но българска...
А. НВО стартира с текст 1, на който десетокласникът би трябвало да направи обобщение съгласно въпрос 23, който е... ПОСЛЕДЕН!
Б. Тестологията споделя, че въпросите в един тест се задават САМО еднотипно - да вземем за пример, не се смесват въпроси, търсещи отговор „ НЕ “ с такива, които изискват отговор за действителен смисъл.
В. Прекият въпрос, обвързван със познания по български език, е единствено един, четвърти, като той не ревизира умения, а е ненужно и по тази причина нездравословно научен. Така тазгодишното НВО изцяло обезмисля часовете по български език в първи гимназиален стадий, а значи - и учебниците, и труда на създателите им, и на образователните стратегии...
Г. 15 въпрос съставлява четири неточности, съгласно мен, по едно и също време, тъй като ученикът от нашия цифров век би трябвало:
1. да знае смисъла на архаичната, старобългарска по генезис, дума „ конец “
2. да не се обърка с „ влакно за шиене “, тъй като старобългарският не е му е майчин
3. да интерпретира (което постоянно е субективно) художествения и смисъл и
4. формулировките в отговор „ б “ и „ в “ носят еднакъв смисъл
Така стигаме до смисъла на изпита по БЕЛ в края на първи гимназиален стадий. НВО на 10 кл. служи за:
„ премерване на... “ – всеки може да прочете по български дългите формулировки в Закона за предучилищното и учебното образование и Наредбата за оценяваневписване в свидетелството, с което САМО учениците от обединените учебни заведения ще продължат във втори гимназиален стадий. Но даже да имат 0 т., те отново могат да станат единайсетокласници. За мързеливите възпитаници, които имат упоритостта само да си вземат „ тапията “, двата изпита нямат никакво значение.Ориентация на учителите и учениците за качеството на положените старания
Всъщност, най-съществен е смисълът на този изпит за учениците, които съзнателно, интелигентно и дисциплинирано са се подготвяли дълги месеци. Защото изпитът ПРЯКО И ДЪЛБОКО ВЛИЯЕ НА ЛИЧНОСТНОТО ИМ САМОЧУВСТВИЕ! И те още на 25.06. започнаха да задават същинските, същностните въпроси. Те търсят смисъла и на дилемите в изпита, и на другия брой точки на другите задания.
Няколко азбучни въпроси към „ чистата съвест “ на академичните фундаменталисти:
А. Защо въпрос 6 носи най-много 3 точки, а въпрос 11 - 2 и в случай че думите на десетокласника са точно „ свои “, т.е., негови, само че не съответстват с примерните отговори, те ще получат ли максимума точки? Международната стратегия PISA има значителен свитък с инструкции за оценяване на ученическите отговори...
Б. Защо въпрос 11 изисква „ разпъване на локуми “, както се мислеше за интерпретацията на художествената литература преди години, а не „ мотив “, който е субективната интерпретация на ученика, само че не и на проверителя?
В. Защо въпрос 13 си разрешава да употребява прочувствено – разговорната подготовка „ жалки “, като тази свърхсубективност продължава и в дадените отговори?
Г. Защо таблицата преди 5 и 6 въпрос наподобява противоречива и смислово, и графично, тъкмо както декларираният най-много точки, с които ще се правят оценка отговорите?
Д. Защо липсва ясна диференциация в отговорите на въпрос 7?
Е. Защо българският десетокласник би трябвало да знае смисъла на непознатата дума „ пренебрегвам “?
Ж. Защо могат да са правилни „ в “ и „ г “ във въпрос 10?
З. Защо единствено с две точки се прави оценка правилният отговор на въпрос 18?
И. Защо търсените два контрааргумента във въпрос 20, представляващи субективна персонална оценка, може да бъде точково „ неглижирана “?
Й. Защо няма задача за писане на заявление, например, което е належащо умеене за всеки човек?
К. Защо във въпрос 22 има неприемливо разбъркване на неточности от езиковедски и литературоведски темперамент?
К. Как може да се избере от интелигентните и амбициозни възпитаници една от тематиките и да се напишат единствено 3-4 фрази по философско- етичните „ Цената на чистата съвест “ и... „ Вечната истина “?
Втората тематика, както и огромна част от въпросите и методиката на оценяване в неточно и свръхсубективно направения формат на НВО по БЕЛ тази година, показаха големия контрастност сред двата свята - в единия живеят учителите и учениците в гимназиите, а в другия – анонимните университетски фундаменталисти. В първия, действителния свят учителите желаеме да научим младите българските жители да изричат персонално мнение по цивилен и морални въпроси, да намират точните обстоятелства, а не подправените вести. Да търсят причини за своите тези и да почитат контрааргументите на инакомислещите. Да схващат, а след това да харесват или не романи, филми или пиеси. Във втория свят би трябвало да се познава същността на настоящето българско общество, средношколците и учебното заведение! Във втория свят филологичното въображение би трябвало да обуздава „ хоризонтите на упованията “ си и, бидейки задоволително задълбочено академично, да отработи безполезното „ дървено философстване “, като рационализира прагматичността на проблемите.
Другото е безнаказаност по отношение на съвсем 50 000 български фамилии, които болеят за десетокласниците си. Безотговорно е претенциозно, маниерно и високомерно да се въздейства върху самооценката на седемнайсетгодишните българчета единствено две години преди явяването им на изпитите им за зрялост, матурите! Прилагателните в последното ми изречение са професионална интерпретация на тазгодишния формат на НВО за 10 кл.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ